Начало Blogs Коя е най-старата валута в обращение в света и какво знаем за нея?

Коя е най-старата валута в обращение в света и какво знаем за нея?

Британският паунд, който се използва от  над 1 200 години  е най-старата валута в света. Датирайки от англосаксонските времена, паундът е претърпял много промени, преди да се превърне във валутата, която познаваме и използваме днес. Паундът е едновременно най-старата и една от най-търгуваните валути в света. Като днес тя се нарежда на четвърто място. Най-търгуваните валути в света са както следва – щатския долар (USD), евро (EUR) и японската йена (JPY).

Но какво всъщност знаем за историята на Британски паунд, в кои държави се използва и как точно е създаден за първи път – именно това ще ви разкажем в днешната статия.

Наименование и символ на Британския паунд

Името на лирата стерлинги произлиза от латинската дума „libra“, която съответства на баланс и тегло. Валутният знак за лирата пък е £, който обикновено се изписва с една напречна черта. Вариант с двойна напречна черта (₤) е бил използван успоредно с £ единствено в най-ранните банкноти от 1725 г. Исторически погледнато символът произлиза от буквата “L”, изписвана в много стари латински документи, където именно се означавала думата “libra” или тегло (баланс). Това е също така официалната латинска, а след това и английска единица за тегло.

Каква е историята и произхода на Британския паунд?

Банката на Англия за първи път пуска банкнотите паунд преди повече от 300 години, като те претърпяват няколко промени през всички тези години. Монетата паунд, от друга страна, се появява за първи път през 1489 г., по време на управлението на Хенри VII. А банкнотите започват да циркулират в Англия през 1694 г., малко след създаването на Английската централна банка, като първоначално банкнотите са ръкописни.

Преди това, през 1660 година сеченето на монети е механизирано и в дизайна им са въведени особености като букви и орнаменти, за да се елиминира възможността за незаконното премахване на повърхностния сребърен или златен слой на монетите.

След дългата си история, Британският паунд продължава да съществува и днес, въпреки че голям дял от останалата част от Европа вече използва еврото като обща обменна валута. Паундът все още се използва в границите на Великобритания – Англия, Уелс, Северна Ирландия и Шотландия.

През 1971 година Обединеното кралство дава на Британския паунд независимост наред с други валути, което решение позволява на пазарните фактори да определят стойността на валутата, а не изкуствено създадени условия. По-късно пък през 1990 година, Обединеното кралство дори обмисля да прикачи стойността на британската лира към германската марка, но скоро след това отхвърля тази идея. През 2002 г., след като еврото става обща валута на повечето държави-членки на Европейския съюз, Обединеното кралство избира да не го следва, като  вместо това решава да запази паундът като национална валута.

Въвеждането на десетичната система

Въвеждането на десетичната система е най-голямата промяна в паричната система на Великобритания в дългогодишната й история. Едва през 1971 Британския паунд е разделен на 100 пенса като дотогава 12 пенса за образували един шилинг, а 20 шилинга са образували един паунд. Монетата от 1 £, от своя страна, е въведена през 1983 г., за да замени банкнотата от 1 £. Причината за това е, че банкнотите се късат и унищожават доста по-бързо и лесно, а монетите обикновено издържат много по-дълго. По това време Маргарет Тачър, министър-председател на Великобритания, смята, че монетите „не са много популярни“ и банкнотата с паунд трябва да бъде запазена въпреки всичко. Именно заради това решение, банкнотите от 1 £ все още се издават в Шотландия, Джърси, Гърнси и Остров Ман, заедно с монетите от 1 £, които се използват значително по-често.

Системата Бретън Уудс

До 1940 г. британският паунд е обвързан със стойността на златото. Въпреки това, през 1940 г. споразумение със САЩ заявява, че лирата стерлинги се променя, за да бъде обвързана с щатския долар, като част от системата на Бретън Уудс, която наблюдава следвоенните обменни курсове. Между тези години до 1971 г. паундът непрекъснато се девалвира спрямо долара поради икономическия натиск, а вече след разпадането на системата Бретън Уудс, паундът се превръща в свободно плаваща валута.

Какво знаем за облика на Британския паунд?

Всяка банкнота на Британския паунд (£5, £10, £20, £50) има свой собствен цвят и размер – колкото по-голяма е стойността, толкова по-голяма е банкнотата. Всички монети (1p, 2p, 5p, 10p, 20p, 50p, £1 и £2), от своя страна, носят профила на кралица Елизабет II, обърната вдясно, като според традицията монарсите редуват посоката, в която са обърнати. Първата банкнота с портрета на кралицата е банкнота от £1, издадена през 1960 г. след встъпването й в длъжност по-рано през 1953 година.

За първи път тънките метални нишки са вградени в банкнотите през 1940 г. Това действа като защита срещу фалшификация по време на Втората световна война, когато британската икономика е под заплаха. Както казахме Британския паунд се използва в границите на Великобритания, но негови вариации също циркулират в Джърси, Гърнси, остров Ман, Гибралтар, Фолклендски острови, Света Елена, Възнесение, Тристан да Куня и Южна Джорджия и Южните Сандвичеви острови.

Конкуренция между валутите

В продължение на няколко години еврото представляваше значителна заплаха за паунда. Имаше натиск от други страни от ЕС и дори вътрешно във Великобритания, с цел Обединеното кралство да приеме еврото за официална валутата. Но според някои специалисти, гледай в бъдещето, има голям шанс паундът да успее да надживее еврото, вземайки предвид политическата нестабилност в Европа през последните години, като Брекзит е само един от примерите. Именно тези вътрешни сътресение потенциално биха довели до разпад на еврозоната и единната валута в региона, превръщайки Британския паунд в най-могъщата валута в Европа.

Британския паунд и началото на модерното кредитиране

Британския паунд не само е първата валута в обращение, но също така е и първата валута, която се е използвала за изплащане на модерни кредити. Според исторически данни кредитирането възниква за първи път във Великобритания през 1803 година. Началото е поставено от група английски шивачи, които се събират и разменят информация за клиентите си, които не са успели да изплатят дълговете си към тях, или са забавили вноските си. Това много силно напомня съвременните банки и финансови  институции, които следят дали кредитополучателят изпълнява задълженията спрямо условията на изтегления кредит.