Kак пандемията се отрази на спестяванията ни

20.11.2020    Share +

Kак пандемията се отрази на спестяванията ни

След като светът не е това, което беше, вече близо година, животът и навиците ни в редица аспекти, се промениха драстично. В това число и отношението ни към личните финанси и най-вече – нашите спестявания. Именно на тях и на тенденциите, които COVID-19 наложи, ще се спрем в тази статия, изготвена от Георги Бучевинов, ръководител отдел „Депозити“ за Forbes България. 

 

Възходът на спестяванията

Основната тенденция е, че хората започнаха да спестяват повече. Това се обуславя преди всичко от сериозния спад в потреблението на стоки и услуги (сведени до минимум пътувания и посещения на заведения и места с развлекателен характер, и по този начин по-висок разполагаем доход). Следващият ключов фактор е несигурността първоначалният „шок“ от пандемията, рискът за бъдещата заетост и съответно възможността да генерираме доход. По данни на ЕЦБ, в държавите от Еврозоната, за първите 9 месеца от годината, спестяванията на домакинствата нарастват с 1.3 процентни пункта, сравнено със същия период миналата година (5.2% на годишна база за първите 9 месеца от 2020 г. сравнено с 3.9% за същия период през 2019 г.). С други думи – темпът на нарастване на спестяванията по време на пандемията е 33% по-висок, което доказва, че хората днес спестяват значително повече сравнено с пре-Covid месеците за същото време на миналата година. Същата тенденция се наблюдава в другите развити части на света – според CNBC, процентът на спестяванията в САЩ (т.е. каква част от разполагаемия си доход хората заделят като спестяване, в процентно изражение) достига исторически връх от 33% през април тази година. Това енай-високият показател за последните 60 години, който е и близо два пъти по-висок от предходния исторочески пик – 17%, достигнат през далечната 1975 г.

Разбира се, ръстът на спестяванията варира в различните държави спрямо спецификите на страната като: ниво на разполагаемия доход, предприетите антикризисни икономически мерки от правителството и не на последно място – манталитетът на спестителите. В Германия например, която е еталон по отношение на „правилното“ отношение към спестяванията и където наблюдаваме високо доверие към финансовата и управленска системи, промяна в спестовното поведение почти не се забелязва. От другата страна на спектъра, при нашите съседи на север, спестяванията растат ударно – по данни на Националната банка на Румъния спестяванията са 41% повече сравнено с миналата година (9.7% годишен ръст на спестяванията на домакинствата през първите 9 месеца от 2020 г. сравнено с 6.9% за същия период миналата година). Този значителен ръст може да се обясни с високата икономическа и политическа несигурност в страната, девалвирането на местната валута, сравнително ниския разполагаем доход и липсата на доверие в предприетите антикризисни мерки.

 

Странният случай с България

България е една от малкото страни-членки на ЕС, където ръстът на спестяванията е по-малък сравнено с този от миналата година. За първите девет месеца на 2020 г., според данни на БНБ, спестяванията на домакинствата са нараснали с 4%, което е с 0.6 процентни пункта по-малко за същия период през 2019 г. Причината за по-ниския ръст е значително забавяне края на първото тримесечие, когато COVID „удари“ – вероятно мнозина са били обзети от паника и са започнали да се снабдяват с пари в брой, теглейки спестяванията си от банките (0.9% ръст на спестяванията на домакинства през първото тримесечие на 2020 г. сравнено с 1.7% за същия период през 2019 г.). Второто и третото тримесечие на 2020 г. обаче демонстрират същата тенденция като в останалите членки на ЕС – 3% ръст за двете тримесечия заедно, сравнено с 2.8% за същия период миналата година. На какво може да се дължи това? На първо място, наложената стриктна карантина в началото на пандемията ограничи възможността на хората да потребяват, което от своя страна увеличи разполагаемия им доход. Повечето спестители отложиха плановете си за покупки (например пътувания, коли, имоти), притеснени от неясното бъдеще. Според данни на БНБ, средната стойност на банковите депозити на домакинства в България е ниска – около 6 хиляди лева средно, което също обяснява спада на спестяванията в началото на пандемията – по-голямата част от хората със сравнително малко спестявания предпочетоха да изтеглят спестяванията си, за да разполагат с пари в брой под ръка и съответно да могат да посрещнат краткосрочните си финансови нужди. Някои от участниците във финансовата сфера станаха свидетели на една интересна тенденция в този момент, свързана с манталитета на клиентите си – по време на несигурност и икономически влошаваща се среда, едно от първите неща, което част от потребителите на кредитни продукти направиха е да погасят предсрочно задълженията си (видимо при малките по размер потребителски кредити). Тази настройка очевидно е специфична за нашата страна, тъй като подобно поведение не бе видимо в съседната ни Румъния (и не само).

С навлизането на кризата във второто и третото тримесечие, спестяванията на домакинствата започнаха да се увеличават, като общата несигурност бе основната причина за това. Стриктната карантина спря паричните потоци на редица малки и средни предприятия, което директно се отрази върху нивото на безработица. Рисковете, свързани с бъдещата заетост и способност да се генерира доход, се материализираха за много хора. Икономическите антикризисни мерки, предприети от правителството, бяха бавни, а ефективността им – спорна. Въпреки мерките, спадът на БВП (по-голям от прогнозирания), много ниският процент усвоени от бизнеса „антикризисни“ средства и нарастващата безработица са факти, които направиха хората още по-скептични и ги мотивира да заделят повече спестявания

 

Начините на спестяване

Във времена на несигурност лесният достъп до спестените средства е от определящо значение.. Наблюдаваме видимо увеличение при безсрочните типове депозити (например спестовни и разплащателни сметки), които генерират значително по-ниска доходност в сравнение със срочните депозитни продукти. Оказва се, че в наши дни, хората не се интересуват особено от олихвяването на спестяванията им, което всъщност е разбираемо, имайки предвид исторически ниските лихвени проценти, които банките предлагат през последните години. Важни за потребителите остават гъвкавостта и удобството. И ето къде дигиталните финансови решения и дистрибуционни канали набират сила – COVID се оказа много силен акселератор за навлизането на решения за „дигитално“ спестяване.

 

Бъдещето на спестяванията

Въпреки последващите „вълни“ на COVID-19, светът бавно, но сигурно, преминава към така нареченото „ново нормално“. Очакваме същото да се случи и със спестяванията на хората. В момента, в който икономиките се върнат към растеж, същото ще се случи и със спестяванията, като обаче очакваме ръстът им да бъде по-умерен, близо до този от последните няколко години. Разликата ще бъде в начина, по който хората спестяват – търсенето на дигитални решения за спестяване ще се увеличава. От това ще спечелят както спестителите, получавайки повече гъвкавост, удобство и доходност, така и участниците във финансовата сфера, които могат да отговорят на това търсене.

Контакти

Център за обслужване на клиенти
0700 17 571 / *8242

Работно време:
Понеделник - Петък | 08:00 - 20:00 

Събота - Неделя | 10:00 - 18:00 

 

Офис мрежа

Централен офис

1421 София, България,
ул. Димитър Хаджикоцев 52-54