Лукас Турса за Banker Special: Изграждаме силна финтех банка в региона

28.05.2021    Share +

Лукас Турса за Banker Special: Изграждаме силна финтех банка в региона

Наскоро Лукас Турса, старши вицепрезидент, бе поканен от списание "Banker Special", за да сподели повече за кариерния си път, опитът си в TBI, както и любимите си местенца в София, където идва чак от Литва. Вижте сами:

 

Лукас, следвали сте в Лондон и веднага след това започвате работа в публичния сектор. Това ли е типичният кариерен път на един литовец?

Върнах се във Вилнюс в края на 90-те като част от голяма вълна от млади литовци, които учиха в чужбина и след това бяха привлечени да работят за правителството. Така че, в известен смисъл, да, тогава това беше умен ход от страна на завършилите да започнат развитието на кариерите си, но и за самото правителство наемането на мотивирани млади хора с добро образование и поверяването им на важни отговорности бе печеливша тактика. Присъединих се към министерството по време на азиатската и руската финансова криза през 2008 година. Спомням си, че буквално ме хвърлиха в екшъна – започнах да комуникирам с рейтинговите агенции, които искаха да понижат кредитния рейтинг на Литва от инвестиционен клас до най-ниските нива. Решихме да сме проактивни и да провеждаме седмични разговори с тях, като им обясняваме как правителството ще отговори на техните опасения. След три месеца комуникация и огромна телефонна сметка (все пак говорим за времената преди Viber и Zoom), успяхме да ги убедим, че правителството е сериозно в предприемането на реформи и валутният борд ще се запази.

Често съветвам младите хора да опитат работа в публичния сектор в сферата на техния интерес. Това дава съвсем различна перспектива – как работи икономиката, как се взимат решения, как се защитава общественият интерес. Без съмнение това преживяване ме научи на много. В крайна сметка реших да продължа да се развивам в частния сектор, който пък дава повече свобода и творчество. Много от хората, с които започнах своя кариерен път обаче останаха, развиха се професионално и успяха да окажат положително въздействие в родината ни – една от тях е Ингрида Шимонте, която в момента е министър-председател на страната, а Витас Василяускас е гуверньор на Централната банка на Литва, вероятно най-иновативният регулатор в ЕС.

 

В Министерството на финансите сте работили и с Далия Грибаускайте, литовската „Желязна лейди“ – бивш еврокомисар и президент на страната. Хрумвало ли Ви е тогава, че професионалната ѝ кариера ще бъде толкова интересна?

 Далия наистина е първата дама, избрана за президент на Литва и един от професионалистите, които оказаха огромно влияние върху моята кариера и развитие. Никога не се е притеснявала да се откроява с мнението си и да взима непопулярни решения. Беше строга, но справедлива и внесе съвсем различен, модерен начин на мислене на ръководството в министерството като заместник-министър и по-късно като министър. Тя умее да делегира отговорности много добре. Оставя хората да грешат, да се учат от грешките си и по този начин помогна на много колеги да израстнат. Бюрото й винаги беше идеално чисто – никога не оставяше документи за „по-късно“, а взимаше решения много бързо, за разлика от типичния бюрократ. Също така е и много земна. Спомням си Олимпийските игри в Сидни през 2000 г., когато  нашият национален баскетболен отбор игра полуфинал с американския Dream team (и почти ги победихме, но това е друга история). Тогава Дария позволи на всички колеги да ползват офиса ѝ, за да гледат мача и премести срещата си с една японска делегация в моя малък кабинет. Тя наистина ни тласкаше напред през цялото време, за което съм ѝ много благодарен.

 

След седем години в публичния сектор решихте да се преместите в Киев, Украйна. Трудно ли взехте това решение?

Израелски инвестиционен фонд, който беше придобил банка в Киев ми предложи да съдействам за трансформирането й в технологична компания по западен модел – да създадем финансов супермаркет, както го нарекохме тогава. Да стана част от лидерския екип в този процес изглеждаше естествена следваща стъпка. Няма да ви лъжа – отне ми малко време, докато се адаптирам в среда, в която вече нямам зад гърба си  властта или ресурсите на правителството при решаването на важни въпроси. Трябваше да започна от самото начало да изграждам репутацията си и да печеля доверието на колегите, клиентите и контрагентите. След като успях да го направя, бързо започнах да се наслаждавам на работата. Имаше много трудности – финансовата криза през 2008 г., например, беше изцяло предизвикана от проблеми с ликвидността, т.е. попадаше в моите отговорности. Като цяло работехме в слабо регулирана среда, в която вземането на решения често не се основаваше на пазарните правила. Беше трудно, но се справихме, което тогава ме накара много да се гордея с екипа ми. След това често цитираме Франк Синатра – „Ако можем тук, значи можем навсякъде“. Сега, когато с TBI Bank работя в България, Румъния или в други страни от ЕС, съм много доволен, че прекарвам време, фокусирайки се върху прилагането на нови бизнес идеи, вместо да „гася пожари“.

 

И все пак срещате предизвикателства и в работата си в TBI Bank, нали?

Разбира се. И двата ни основни пазара – България и Румъния, все още растат и възприемат нови технологии и продукти, докато много клиенти продължават да използват традиционни канали и по-стари методи. Предизвикателствата обаче често осигуряват възможности на нашия екип, и мога да кажа, че вече сме изградили организация, която по-бързо се адаптира към пазара или технологичните промени в сравнение с конкурентите. Наличието на банков лиценз за ЕС също ни дава добри възможности. Вече имаме бизнес дейности в Германия, Швеция, Дания, а отскоро и в любимата ми Литва. И, с каквото и предизвикателство да се срещнем, ние се справяме благодарение на нашия ефективен и проактивен подход. В крайна сметка всичко е въпрос на изграждане на правилната култура в една компания. Един от примерите е начинът, по който управляваме и комуникираме нашите спестовни продукти. Ние сме не само много честни с клиентите ни, но и не пренебрегваме креативността. Тази комбинация дава страхотни бизнес резултати. Само преди месец бяхме наградени с Effie – най-престижното отличие в областта на рекламата и ефективната маркетингова комуникация, за нашата кампания за депозити, в която превърнахме традиционния символ на спестяванията – прасенцето касичка, в прасе еднорог.

Защо решихте да се преместите в София?

Преди да стана част от TBI Bank, никога не бях идвал в България и Румъния. Разбира се, израснах, възхищавайки се на Стоичков и Хаджи, но трябваше да науча много културни специфики, за да се интегрирам добре. Ето защо реших да се преместя да живея в София – да съм близо до екипа, да разбера по-добре колегите и клиентите. Също така прекарвам много време в Букурещ с нашия румънски екип и във Вилнюс, тъй като семейството ми е там – съпругата ми развива кариерата си в Литва, а дъщеря ни не иска да сменя училището си.

 

Какво най-много ви харесва в TBI Bank?

-Първо, потенциалът за растеж, който пазарите в Югоизточна Европа притежават. Също така, ръководният екип на TBI Bank има много свобода при вземането на решения и достатъчно ресурси за подпомагане на нашите бизнес активности. За мен като професионалист това е идеална среда за успех. Като цяло нашият екип е много оптимистичен за възможностите, които имаме на двата ни основни пазара, но също така и потенциално в други страни в Югоизточна Европа. Не е тайна, че искаме да изградим една силна финтех компания в региона.

 

 Предизвикателство ли е управлението на мултинационален екип?

Живял съм на много места – в Лондон, Киев, Чикаго, а сега в София и Букурещ. Културата е различна навсякъде. Екипът ми в TBI Bank е много млад. И във всяка страна младите хора си приличат – имат страст да постигат и да оказват въздействие. Точно това отношение търся, когато наемам хора. Като цяло с българите се работи много лесно – талантливи са и много трудолюбиви. Понякога обаче можете да наблюдавате известна съпротива за нови неща, ако те са извън зоната им на комфорт. Можете да чуете често репликата: „Ние тук не го правим така“. Това, което виждам при българите, е известен страх от поемане на отговорности за вземане на решения и култ към йерархията – наричам го „култура на началника“, но от моя опит с колегите в TBI Bank виждам, че може да се промени бързо. През последните пет години създадохме нов начин на мислене, където правенето на грешки и ученето от тях е част от нашата култура.

 

Вече пет години сте и в София. Как ви се струва нашата столица?

Знаете ли вица за чужденците, идващи в София? Те плачат два пъти – когато разберат, че ще се преместят в София и когато трябва да си заминат. Винаги съм живял в градове по-големи от родния ми Вилнюс. Мисля, че те дават повече възможности за развитие и идеи. София принадлежи към този списък. В архитектурно отношение не е нещо грандиозно, но е уютна и има своя уникален чар. Ако я сравня с Букурещ, София е просто по-удобното място за живеене. Аз лично много се наслаждавам на града, обичам да го опознавам и да откривам нови интересни места – от малка „кебапчийница“ в Люлин до сергиите за подправки на Женския пазар. Все още съм по-голям експерт на централните части на града и се радвам да общувам с местните жители в любимите ми улица „Цар Шишман“ или Докторската градина. Постепенно, от посетител се превърнах в местен – спрях да забелязвам несъвършенствата като боклуците по улиците, реновираните за последно преди Втората световна война къщи, „обслужването“ на таксиметровите шофьори… 

Когато един ден се наложи да си тръгна оттук, най-много, разбира се, ще ми липсват хората. Но освен тях, определено идеално балансираният климат, най-добрите домати в света и някои малки ритуали като закуската с приятели през уикенда в ХлеБар или Фабрика Дъга с прясно пържени мекици със сирене и домашно сладко.

 

Освен опознаването на Люлин, какви са другите ви любими занимания?

Имам късмета да работя това, което обичам – финанси. Може да се каже, че съчетах хобито с кариерата си. Имам страст и към инди рок музиката. Опитвам се да ходя на възможно най-много концерти и на фестивали. Всъщност дори убедих екипа ми да дойде с мен в Белгия през 2019-а, за да отидем на фестивала Rock Werchter. Прекарахме си страхотно! Играя баскетбол като всеки литовец. Обичам да карам ски, което не е толкова типичен спорт за хора от равнинна страна. Бях дори част от националния юношески отбор по ски алпийски дисциплини, но нека да уточня: да бъда в националния отбор на Литва, означава, че вероятно бих се класирал в топ 25 на градското първенство в Самоков, но предполагам, че и това се брои. Живеейки в София се радвам, че имам тази невероятна привилегия да мога да отида до Боровец за ранно спускане и да се прибера до обяд.

 

И накрая, ще ни споделите ли нещо за вашето семейство?

Ами, това май ще прозвучи като скучна история – женил съм се само веднъж и вече близо 20 години съм със своята съпруга. Имаме прекрасна дъщеря, която е на 13 г. и мога да кажа, че е много по-добра от баща си в привличането и ангажирането на последователи в социалните медии. Но пък кой знае – ако продължим да не излизаме много от вкъщи, това може да се промени. Наскоро се присъединих към Clubhouse на Apple и така станах първият от семейство Турса, влязъл в тази нова социална мрежа.

 

 

Контакти

Център за обслужване на клиенти
0700 17 571 / *8242

Работно време:
Понеделник - Петък | 08:00 - 20:00 

Събота - Неделя | 10:00 - 18:00 

 

Офис мрежа

Централен офис

1421 София, България,
ул. Димитър Хаджикоцев 52-54

Искаш ли да плащаш кредита си бързо и без такси?
Изтегли приложението TBI Bank App и се възползвай от услугите ни когато и от където пожелаеш.